Copyright: Svetoslav Nikolov
Кратък отзив за „Валкюра” в София на 6 юли 2018
Клаус Биланд от София
Снощи приказната – в пълния смисъл на това прилагателно – постановка на Карталов „Пръстенът на нибелунга“ продължи с великолепната и колоритна „Валкюра“, под динамичната палка на маестро Ерих Вехтер. Той е довел оркестъра на Софийската опера и балет до впечатляваща висота на изпълнението, при което отделни незначително неточности не заслужават споменаване. След едно „Рейнско злато“ с много визуални ефекти и впечатляващо сценично разнообразие, тази вечер се изявиха няколко силно въздействащи български вагнерови певци и актьори. Те са част от впечатляващия вагнеров екип, подготвен от Пламен Карталов през годините от 2010 насам, с изключителната подкрепа на покойния Рихард Тримборн като музикален и езиков педагог.
Мартин Цонев представи един поразителен Вотан с истински бас баритон, какъвто Вагнер е желал. Гласът на Цонев е обогатил дълбочината си през годините, може би и поради ролята на Вотан. Той е убедителен и с великолепното демонстриране на голямото падение на бога от началото на Второ действие до края.
Copyright: Svetoslav Nikolov
Младата Гергана Русекова изпя Брюнхилда с топъл сопран, с пълноценен вокал на средна позиция и имаше само незначителни недостатъци в най-високите ноти. Тя изразително разкри сърдечността на своята героиня, проявявайки пълно разбиране за крушението на баща й.
Мартин Илиев, опитен Тристан и Зигфрид в софийския вагнеров ансамбъл, изпя Зигмунд от началото със силен, баритоново оцветен тенор. Неговият меланхоличен тембър и донякъде сдържана актьорска игра му позволиха да покаже един трагичен герой, добре подхождащ за образа.
Цветана Бандаловска изпя младата Зиглинде с ясен и технически чист сопран, който единствено може би се нуждаеше от малко повече обем в някои моменти.
Ангел Христов беше страховит Хундинг, в своя странен, напомнящ зомби костюм. Той пя с дълбок бас и представи по грабващ сърцата начин жестоката смъртоносна битка със Зигмунд.
Румяна Петрова показа една настоятелна Фрика, напълно безразлична към Вотан, с подходящо впечатляваща игра. На силния й мецо-сопран, обаче, не достигаше звучност във високите ноти.
София може да се гордее, че разполага с октет валкюри, които не само пеят добре, но са и може би сред най-привлекателните в Европа, с фантастични костюми, проектирани, както и декорите, от Николай Панайотов. Балетни артисти и акробати обогатяваха изпълнението.
Поразително въздействие оказва идеята на проф. Карталов да показва движещи се на заден план герои и събития, за които актьорите пеят на сцената. Така дори дългият монолог на Вотан от Второ действие се превърна във вълнуващ музикален театър!
Големият бял декор на Пръстена беше отново център на оптически атракции с колоритния и на моменти фантастичен мултимедиен дизайн на Вера Петрова и Георги Христов. Той беше показван и в отделни секции, подчертавайки още веднъж посланието на дадената сцена. По този начин визията отново много добре се съгласува с музиката, в хармония, произтичаща от сториборда на Карталов.
Като се имат предвид бурните аплодисменти на публиката, която включваше и много гости от други европейски и отвъдокеански страни, струва ми се, че този „Пръстен“ ще стане по своему култов, както постановката на Гьоц Фридрих в Берлин от средата на 1980-те години, която едва сега, в предстоящия сезон, ще бъде заменена с нова постановка на Щефан Херхайм. Ето защо софийската постановка заслужава да бъде показана на други сцени в чужбина, освен Болшой театър в Москва и Фюсен, Германия, където беше показана съответно през 2018 и 2015 г. Този „Пръстен“ също така е и прекрасно въведение във величавата творба на Вагнер за една публика, която досега не се е срещала с този шедьовър – и най-вече за младата публика, така желана за бъдещето на операта като съвременен вид изкуство.
Copyright: Svetoslav Nikolov
_____
English version
Short press note on „The Valkyrie” in Sofia on 6 July 2018
On 6 July the fabulous Kartaloff-“Ring of the Nibelung” in the true meaning of the adjective went on with a magnificent and colourful “Valkyrie” under the dynamic baton of Maestro Erich Waechter. He has brought the Orchestra of the Sofia Opera and Ballet to an impressive height of performance, some minor inaccuracies not worth counting. After a “Rhinegold” with many visual effects as well as scenic impressions and varieties, this was the evening of some very good Bulgarian Wagner singers and actors, forming a central part of the impressive stock of Wagner singers. Plamen Kartaloff has developed it over the years since 2010 with the crucial support of late Richard Trimborn as musical and language coach.
Martin Tsonev gave a striking Wotan with a real bass baritone as Wagner had in mind. Tsonev’s voice has gained deepness over the years, perhaps with the role of Wotan. He convinces as well with an excellent demonstration of the great fall of the God from the beginning of Act 2 to the end. The young Gergana Rusekova sang Brünnhilde with a warm soprano and full vocal middle position. She had only slight shortcomings in the top notes. Rusekova expressed also a warm character expressing full understanding for the demise of her father. Martin Iliev, seasoned Tristan and Siegfried of the Sofia Wagner ensemble, sang Siegmund from the beginning with a strong and baritonal coloured tenor. His melancholic timbre and somehow depressed acting made him show a tragic hero fitting well to the character. Tsvetana Bandalovska sang a maiden Sieglinde with a clear and technically well performing soprano which only could have a bit more volume at certain moments. Angel Hristov was a frightening Hunding in his strange zombielike dress. He sang with a profound bass and showed a cruel mortal fight with Siegmund going to one’s heart. Rumyana Petrova gave a demanding Fricka with no understanding for Wotan whatsoever and the related impressive mimic. Her strong mezzo-soprano lacked sound in the top notes though.
Copyright: Svetoslav Nikolov
Sofia can be proud of having not only a well singing Valkyrie-Octet but also probably one of the best looking in Europe with most phantastic costumes on top, designed, as well as the sets, by Nicolay Panayotov. A number of ballet artists and acrobats enriched the play. A very striking feature is Kartaloff’s idea of having persons and events from the past passing by on a bridge when actors sing about them on the stage. Thus, even the long monologue of Wotan in Act 2 turned into vivid musical theatre! The large white Ring set was again the centre of optic attraction with the colourful and at times phantastic multimedia design of Vera Petrova and Georgi Hristov. This ring was also shown in split sections, once more reemphasizing the message of the scene at hand. Thus, the visual went again well hand in hand with the musical, emanating from Kartaloff’s story board.
Copyright: Svetoslav Nikolov
Given the enormous applause of the audience including many visitors from other European countries and overseas, it appears to me that this “Ring” will become a kind of cult-“Ring” like the one of Goetz Friedrich in Berlin in the mid 1980s which will only be replaced as of the coming season by a new production of Stefan Herheim. Thus, the Sofia production should be seen on other stages abroad, in addition to Moscow’s Bolshoi Theatre and the Festival Theatre in Fuessen, Germany, where it performed in 2015 and 2018, respectively. This “Ring” is also a perfect introduction of Wagner’s opus magnum to an audience not yet aware of this master piece, including the so much desired younger audience for the future of opera as a relevant art form.
Klaus Billand from Sofia