Oper in Sofia. Foto: Klaus Billand
SOFIA: SIEGFRIED am 8.Juli 2018. Bericht in bulgarischer und englischer Sprache
Клаус Биланд,
Отзив за „Зигфрид” в София на 8 юли 2018 г.
Прекрасната постановка на „Пръстена“ в режисурата на Пламен Карталов продължи на 8 юли със „скерцото“ на тетралогията, „Зигфрид“. И видяхме една нова звезда в небето на Брюнхилде за Зигфрид – Радостина Николаева. Начинът, по който тази млада и красива българска певица с лирико-драматичен сопран изигра дъщерята на Вотан, отдалечаването й от бога и насочването й към любимия й герой Зигфрид, както и качеството на пеенето й през всичките вълнуващи 30 минути на трето действие – това беше истинско откровение! Николаева знае как да изрази визуално всеки детайл от разговора си със Зигфрид; актьорската й игра е завладяваща и вълнуваща на моменти, а взаимодействието й с жизнерадостния, естествен и крайно симпатичен млад Зигфрид, Костадин Андреев, е образец на съвършенство в автентичното режисиране на актьори на сцената. Последната сцена от трето действие, която понякога изглежда скучна, тук става увлекателна и вълнуваща след повече от три часа вагнеров музикален театър. Четирите високи ноти на Николаева към края, включителнво финалното високо „до“, могат да бъдат наречени образцови, както в музикално отношение, така и като продължителност. Много прочути съвременни изпълнителки на Брюнхилде тук достигат до границата на възможностите си – а получават многократно повече, отколкото може да се плати тук в София! Радостина Николаева е певица с изключително висока музикалност и ще има голямо бъдеще, не само като вагнерова певица. Но тя трябва да развива своите прекрасни заложби бавно и внимателно. А това понякога може да означава да се казва „не“. Костадин Андреев има огромна енергия и чудесни възможности като Зигфрид. Той обаче все още не е подчинил този материал, за да изпълни образа с необходимата пълноценност. Неговият немски и режисурата му се нуждаят от подобрение. Вокалното му изпълнение се подобри в последната сцена с Брюнхилде. А неговата игра и поведение като младия Зигфрид просто не биха могли да бъдат по-сполучливи. Николай Петров изпя Странника с прекрасен бас баритон и с топъл и пълнозвучен тембър. Той показа много овладяна актьорска игра и сцените с Ерда и Зигфрид в трето действие се превърнаха във връх на вечерта. Красимир Динев се превъплъти в Миме с впечатляваща физическа гъвкавост на сцената. Във вокално отношение, обаче, той понякога се изправяше пред ограничения в тази трудна роля. Бисер Георгиев отново беше много внушителен и убедителен като Алберих като актьорска игра; вокално беше по-добър, отколкото в „Рейнско злато“, но трябва да се стреми да пее не толкова гърлено/дрезгаво. Петър Бучков представи Фафнер с перфектен немски и отлична дикция, а акустично беше много добре подчертан. Малко забавно прозвуча една текстова неточност, тъй като той не изрази желанието си изяде Зигфрид. Така че героят можеше да оцелее и без борба… Милена Гюрова пя прекрасно като горска птица, в много романтична обстановка. Благовеста Мекки-Цветкова впечатли повече артистично, отколкото вокално. Декорите на Николай Панайотов в съчетание с мултимедийния дизайн на Вера Петрова и Георги Христов, както и режисьорското вникване в образите на героите (Personenregie) от страна на Пламен Карталов създадоха една великолепна романтична сфера за разказването на тази история, като беше подчертана природната естетика на това „скерцо“ от „Пръстена“. Всичко това беше потопено във впечатляваща и звучна музикална тъкан на Оркестъра на Софийската опера и балет, дирижиран от маестро Ерих Вехтер, който заслужава да бъде признат за истински музикален ръководител на тази постановка на „Пръстена“. Второ и трето действие особено впечатлиха с музикална интензивност, чистота и необходимата динамика, между другото и в увертюрата към трето действие.
За съжаление, поради други ангажименти в Германия, трябваше да си тръгна от София след „Зигфрид“. Така че няма да има отзив за „Залеза на боговете“.
Copyright: Svetoslav Nikolov
Siegfried nach dem Drachenkampf: Foto: Svetoslav Nikolov
Press note on „Siegfried” in Sofia on 8 July 2018
The marvelous “Ring” production directed by Plamen Kartaloff continued on 8 July with the “scherzo” of the tetralogy, “Siegfried”. And we saw a new star on the heaven of Brünnhilde for “Siegfried”, Radostina Nikolaeva. The way how this young and good looking Bulgarian lyric-dramatic soprano acted as Wotan’s daughter, departing from the God and turning to her hero Siegfried, as well as the quality of her singing throughout these thrilling thirty minutes of Act 3, was simply a revelation! Nikolaeva knows to express visibly every detail of her talk with Siegfried; her mimic is engaging and touching at times and here interaction with the vivid, authentic and extremely sympathetic young Siegfried Kostadin Andreev an example of excellence in directing actors on stage authentically. The last scene of Act 3, sometimes appearing to be boring, becomes here diverting and exciting after more than three hours of Wagner’s music theatre. Nikolaeva’s four top notes towards the end, including the final high “C”, can be called exemplary both in musical terms as well as in their length. Many great singers of Brünnhilde of our time see their limits here – and they get a multiple cache of what can be paid in Sofia! Radostina Nikolaeva appears to be a singer with an extraordinarily high musicality and will have a great future, not only as a Wagner singer. However, she should develop her wonderful material and talent slowly and carefully. Saying “no” at times is part of this. Kostadin Andreev has an enormous energy and a lot of good material for Siegfried and seems to be enjoying reaching the top notes of the role. However, he has not yet lapidated this material to really interpret the character with the diligence required. Also his German and direction need improvement. His vocal performance improved in the last scene with Brünnhilde though. Acting and looking as young Siegfried could hardly be any better. Nicolay Petrov sang the Wanderer with a great bass-baritone and a warm and fully sounding timbre. He acted with great sovereignty so that the scenes with Erda and Siegfried in Act 3 became highlights of the evening. Krasimir Dinev was a Mime with an impressive physical flexibility on stage. Vocally he sometimes faced the limits of this difficult role though. Biser Georgiev, again a very impressive and convincing Alberich as far as acting is concerned, was vocally better than in “Rhinegold” but should look to sing less gutturally. Petar Buchkov gave a Fafner with perfect German and excellent diction and was also acoustically amplified very well. One text flop appeared a bit funny as he did not express his hunger for Siegfried. Thus, the hero may have survived even without a fight… Milena Gyurova sang a charming forest bird in a very romantic set-up. Blagovesta Mekki-Tsvetkova impressed more artistically than vocally. The sets of Nikolay Panayotov in combination with the multimedia design of Vera Petrova and Georgi Hristov and the Personenregie of Plamen Kartaloff generated a magnificent romantic sphere for this story telling, emphasizing the nature aesthetics of this “scherzo” of the “Ring”. All this was embedded in the impressive and sounding musical tissue of the Orchestra of the Sofia Opera and Ballet under the baton of Maestro Erich Waechter who ought to be seen the real musical director of this „Ring“ production. Particularly Act 2 and 3 impressed with their musical intensity, transparency and the necessary dynamics, inter alia, in the prelude of Act 3. Unfortunately, due to other commitments in Germany I had to leave Sofia after “Siegfried”. Thus, no note on “Twilight of the Gods”.
Klaus Billand, www.klaus-billand.com
Copyright: Svetoslav Nikolov
Copyright: Svetoslav Nikolov